Няма отговори в темата

[D-rA]

Помоли жената за чаша с лед, седна на масата, наля си уиски, пусна няколко кубчета лед и отпи - с жажда на все още невярващо съзнание за всичко което обърна наопъки мечти и очаквания, надежди и любов... Кафенето постепенно се напълни. Жени, деца, мъже, цели семейства, някои по двойки и много такива като Антон, сами тръгнали нанякъде, всеки гонещ своя цел и търсещ нещо там закъдето са е запътил. Към масата се приближи девойка с огнено червена коса, с грейнал поглед и усмивка напомняща очаквана надежда. - Дали има свободно място, попита тя Антон, който кимна положително и отпи от чашата си. Румяна, както малко по-късно се разбра че се казва, запознавайки се с Антон, носеше чаша с кафе. И тя изненадващо тръгнала за аерогарата, и също нямала билет. Попита Антон дали има нещо против заедно да чакат за възможност да пътуват днес, на което той само кимна утвърдитело... Тя беше ентусиазирана и разговорлива, Антон повече я слушаше, отколкото да говори - все още буцата лед стоеше в гърлото му и не му се приказваше. Джентълмена в него не го беше напуснал все още и той и предложи питие - после и сипа от шишето, сложи и няколко бучки лед. Искам да почерпя -вчера си взех последния изпит и поредния си житейски урок... Това той изрече с приглушен глас, глас на ранено кученце приличащ на тихо скимтене от примирение... Румяна учудено го погледна...ако искаш разкажи ми, каза тя - но ако искаш да ти разкажа какво ми се случи и защо съм тръгнала да пътувам. Антон я погледна и забеляза неприкрития ентусиазиран поглед на събеседничката си. Добре, какво пък, едва ли ще е по-зле от моята глупост... Тя започна да разказва, била силно влюбена и щастлива с приятеля си, повече от година били често заедно и тъкмо когато очаквала да се съберат да живеят заедно, една нейна позната и отворила очите - приятеля и бил семеен... Тогава ужасена избягала чак тук на морето, без да иска да го чуе и види...Няколко месеца след това, приятелят и все пак успял да се свърже с нея и я убедил че се е развел, че много я обича и ще я чака когато и да се реши да отиде при него... Щастливка, мислеше си Антон докато слушаше ентосиазирания разказ на Руми, прелитащ по масата им с неподправената енергия на силна обич. Бутилката бавно но сигурно намаляваше своето съдържание. Буцата лед от гърлото му беше на изчезване и той започна да разказва за Йоана... По лицето му пробягваха щастливо игриви трепети на толкова много мигове в които срещите с Йоана го правеха щастлив и нетърпелив в очакванията за следващата им среща...Румяна го беше зяпнала в устата и не можеше да повярва на всичко което чуваше, толкова невероятен и се стори финала на разказа му, че не знаеше какво да каже, а само от устата и се отрони... Все пак живота не свършва с една любов... Неусетно настъпи вечерта, така и нямаше свободни места...Малко преди полунощ от уредбата на аерогарата се чу приветлив глас който ни покани на борда на самолет на Аерофлот, изпълняващ чартърен полет...Антон и Румяна допиха последните капки уиски и заедно без да прекъсват развеселения си диалог се качиха и седнаха един до друг. Щяхме да кацнем около един след полунощ и тогава на Антон му хрумна да се пошегува с новата си позната. – Руми, никой няма да те чака по това време... Хайде да отидем на бар, когато пристигнем, каза усмихвайки се Антон - Аааа няма начин да не ме чака - развеселена отговори Руми, но ако си прав ще те водя в един бар с гръцка музика... Явно уискито е успяло да успокои моя собственик, мислех си аз придремвайки в неговия джоб... Излизахме от изхода, когато Руми се втурна към един елегантно облечен мъж. Прегърнаха се и се разцелуваха. Тръгвайки с него тя тайничко помаха с ръка на Антон... Бъди щастлива Руми, промълви Антон и седна в първото такси... Мислите за Йоана го нападнаха отново и той едва успя да съобщи адреса си на шофьора. - Дължите 10 лева и 30 стотинки, разбра Антон и извади да плати. В портмонето имаше само една банкнота от 10 лева. Тъкмо се зачуди какво да направи и се сети за мен. Подаде ме на шофьора и слезе от таксито. Шофьорът ме пъхна в чаша с монети, прие по радиостанцията следващия адрес и потегли. Аз все още си мислех за Антон и за това небезопасно преживяване наречено любов. И за всички случки наречени простичко... всички разкази

Виж повече