На 26 март 1841 г. видният български възрожденец Неофит Бозвели е заточен в Света гора по обвинение в непослушание срещу решението на Цариградската патриаршия да остане като протосингел на новоназначения гръцки владика на Търновската епархия – Неофит Византиос.
Изразявайки несъгласието си с това назначение, Неофит Бозвели се оттегля в Лясковския манастир.
Именно това става основание за неговото първо заточение в Света гора.
Преди това през 1839 г. българите от Търновската епархия издигат неговата кандидатура за владишкия пост, но тя не успява.
Неофит Бозвели е един от водачите на националното просветно и църковно движение през Възраждането.
Той е роден през 1785 г. в малкото балканско градче Котел.
През 1810 г. той се подстригва за монах в Хилендарския манастир, а след това се отправя към Свищов, където се отдава на просветителска дейност.
За известно време пътува, престоява за кратко в Сърбия и след това се установява в Търново.
По време на престоя си там той обикаля околните селища и изнася множество проповеди, които го превръщат в един от основните радетели за самостоятелна българска църква.
Постепенно Бозвели оглавява борбата на българите срещу гръцкото духовенство.