К о л е Ш к а т а написа

Мислите ли, че можете да живеете в Сингапур

Близо 4-минутно видео за Пловдив направи пловдивчанинът Стефан Апостолов. Кадрите със сигурност ще ви оставят без дъх.
Стефан работи в Лос Анджелис и създава уникалното художествено филмче в памет на преподавателката по история в Езикова гимназия "Пловдив" Илиана Стойчева, която почина в началото на годината.

Купи ми за Коледа ново сърце,
че старото вече е сдало багажа -
не трепва, не чувства и вече не ще,
дори и на мене, две думи да каже.
Лежи и не мръдва - същински мъртвец.
И никаква болка, и никакъв трепет...
Навярно, убила съм моя врабец -
от толкова чувства, мълчи ми повреден.
Купи ми за Коледа кошче с мечти -
купчинка от мохерни цветни кълбета.
Да имам с какво, когато вали,
да кърпя и да си наплитам небето.
Не искам големи - не са ми по ръст
(джудже си останах дори и в мечтите).
Мечти за човече по-малко от пръст,
което на по-невъзможни налита.
Купи ми за Коледа още живот,
че този кроих го погрешно - не стигна.
Все мислех, че имам от него, а то...
Надникна и свърши преди да премигна.
Купи ми за Коледа тези неща.
Нали ме попита какво да ми купиш?
Да, знам, че ги няма, но тези избрах.
Нали не очакваш да ревна за кукла?
- Р.Д.

Думата е велико нещо.
Велико затова, че с дума можеш да събереш хора, с дума можеш да ги разделиш, с дума можеш да служиш на любовта, пак с дума можеш да служиш на враждата и омразата.
Пази се от онази дума, която разделя хората.

Преди 28 години Нели е изключително обещаваща състезателка по акробатика, но когато е на 16 години, при фатален скок върху батута, тя пада и чупи шийните си прешлени. 90% от случаите завършват летално, а при Нели травмата я приковава на легло напълно парализирана. За да живее нормално, доколкото е възможно, Нели се нуждае от личен асистент, който да е 24 часа около нея. До този момент нейната майка й е помагала, но от една година тя не е сред живите. Сега Нели трябва сама да се бори в живота, но всички нейни приятели искат да й покажат, че всъщност не е сама. Те се обръщат към "Предай нататък" с молбата за една прекрасна среща с Нели, за да почерпят сили от несломимата й жажда за живот.


http://www.btv.bg/sh...beto_v_men.html

"Написах същото, но с различни думи" – каза тя на слепия човек, просещ милостиня от другите.

„Аз съм сляп. Моля, помогнете“ - жалва се той пред света със своя недостатък и тя му помогна. Помогна му да заяви с достойнство, че има нужда от подкрепа.

„Денят е прекрасен, а аз не мога да го видя!“ - така го казва тя и вижте само как нейното също послание с различни думи сътвори истинско чудо...

Замисляли сте се някога колко голяма всъщност е силата на думите? Огромна е! I понеже не могат да се намерят думи, с които тя може да се опише, просто ще я ви покажем.

Iсторията в това видео трябва да се види! Тя е една от най-позитивните, вдъхновяващите и многозначителните, на които някога сме попадали. Не само защото ни показва колко е важно какво казваш, а как го казваш, но и заради нещо повече...

Ние имаме всичко, хора! Всичко. Само че колко често го разбираме и осъзнаваме? Вглеждаме се в недостатъците на другите, в собствените си недостатъци, във всичко негативно... А колко по-добре би било, ако започнем да ценим и използваме дори и най-дребните, положителни неща в себе си, в другите и в света около нас.

Най-голямата стойност на това видео е в смисъла, че успехът се крие в дребния детайл. В това да обичаш нещото, което е стойностно у теб и да показваш него пред света. Всеки може да бъде успешен, стига да разбере тази мъничка истина. Дори и един изпаднал просяк...

За всеки тип кожа - една лесна процедура, неотнемаща много време и средства, а има изключителен освежаващ, избистрящ и лифтинг ефект - особено подходяща за внезапни ангажименти, на които трябва да изглеждате добре, а не сте имали време да посетите козметичен салон.
Самата процедура стъпка по стъпка:
- изплаквате добре кожата на лицето с хладка вода
- поставяте витаминозен крем и престоявате с него около 15мин /можете и да вършите друга работа /
- с удобна, мека четка нанасяте маската старателно, като избягвате зоната на очите
- поставяте книжната салфетка, която предварително сте приготвили за целта, като внимателно притискате и се стараете да "изгоните въздуха и набраното"
- отново апликирате върху салфетката от маската /бъдете внимателни, за да не се скъса салфетката/
- престоявате 10 минути и отново повторно нанасяте от маската, като остане да действа още 10-15минути
- "отлепяте" - внимателно и бавно салфетката от долу на горе /брадичка, бузи, чело/
- изплаквате с хладка вода и после със студена
- нанасяте околоочен крем и подходящ крем за лице, според сезона
- изчаквате 5-10 минути и сте готови за грима.

Маска:
- един белтък, който се разбива с вилица, а не с миксер, т.е не трябва да е "на сняг"
- половин праскова /средна на големина/ - добре пасирана
- 1ч.л сода бикарбонат
- настърган и пасиран половин суров картоф /средно голям/
- 2с.л кисело мляко - пълномаслено /над 3%/

Приготвяне на салфетката или един пласт марля /с големина на салфетка/
- салфетката е сгъната на 4 - отваряте я да стане двойна
- използвате сгъната дълга страна
- полагате я върху лицето в средата /по дължина/ - напипвате върха на носа и отбелязвате за да направите прорез с ножица
- по същия начин отбелязвате и правите прорез за устата, както и очите /трябва да получите нещо, като маска на Хелуин / - не търсете художествена изработка

п.п - ! Останалото неупотребено количество от маската, го изхвърлете! Неефикасно е след 30минути!
- ! Ако след процедурата имате лек дискомфорт изразяващ се в слабо "петнисто" зачервяване - това означава, че сте престояли по-дълго време от указаното! След 10-тина минути ще се успокои
- ! Малко вероятно - но пробвайте предварително от продуктите за алергия!

Ако косата ви боледува е добре да използвате естествени продукти, билки и отвари - но след като се консултирате за проблема и задължително проверите за алергии!

1. Вземете си отделен съд за варене на билки и не го ползвайте за нищо друго
2. Варете билките в проветриво помещение, за да не вдишвате парите
3. Преди да нанесете отвара или маска, сложете лента /кариочка/ за коса, като отделите старателно зоната между кожата на лицето и скалпа - така ще се предпазите от протичане на продукта към очите и лицето
4. žтварите ги нанасяйте с памуче, тампон....а не с ръце. Втривайте в корените
5. След процедурата измивайте ръцете обилно
6. Съхранявайте билките и готовите отвари в бутилки и пликове с надпис на място недостъпно за деца
7. При използване на продукти със силна миризма - лук, чесън....трябва да се съобразите и с малките недостатъци - известно време не само косата, но и помещението запазват не за всеки приятната миризма - така, че вземете това под внимание и изберете удачен момент и място
8. Добре е измитата коса да се остави да изсъхне сама, без сешоар - използвайте кърпа или домакинска хартия
9. Никога не заспивайте с мокра коса

[color=rgb(137,143,156)][font='lucida grande'][size=3][b]
[url="https://www.facebook.com/photo.php?v=468227623887"]КОГАТО ЧУЖДАТА ЗЕМЯ ТЕ ПР

Висящо кафе в България
Харесвам страницата · 29 май


Попаднахме на тази история в интернет. Сайтът, който беше я публикувал е посочил като източник "Facebook", затова и не посочваме въпросния сайт като източник. Iсторията е много поучителна, интересна и трогателна, затова и екипът на Висящо кафе в Българияреши да я преведе и представи .

Таксиметров шофьор от Ню Йорк разказва:

Аз пристигнах на адреса и натиснах клаксона. След като изчаках няколко минути, аз свирнах отново. Тъй като това щеше да бъде последния ми курс, се замислих дали да не си тръгна, но вместо това, паркирах таксито си и отидох да почукам на вратата...
-Само минутка...
отговори крехък и възрастен глас. Чувах как нещо се провлачва по пода.

След продължителна пауза, вратата се отвори. Ниска жена на около 90 години застана пред мен. Беше облечена с шарена рокля, елегантна шапка и воал... сякаш излизаше от филм от 40-те. Носеше със себе си малък куфар, а къщата изглеждаше така, сякаш от доста време никой не беше живял. Всички мебели бяха покрити. Стените бяха празни... без часовници, календари или картини. В единия ъгъл беше оставен само малък кашон, пълен със снимки и стъклени неща.

- Бихте ли ми занесли чантата до колата?
Ме попита тя. Занесох чантата и в таксито и се върнах да и помогна.

Тя квана ръката ми и се предвижихме до бордюра. Не спираше да ми благодари за моята отзивчивост. Отговорих и:
- Няма нищо... Просто се опитвам да се грижа за клиентите си така, както бих искал да се грижат за моята майка.
- Ох, ти си толкова добро момче

Когато стигнахме до таксито, тя ми даде адрес и ме попита:
- Може ли да минете през центъра?
- Но това не е най-прекият път?
- Ох, няма нищо, аз не бързам. Аз пътувам за хоспис центъра (бел.ред. Това са здравни заведения в Америка, които поемат грижите за възрастните хора в последните месеци от техния живот и им дават физическа, психическа и духовна подкрепа)

Погледнах в огледалото за задно виждане. Очите и бяха просълзени.
- Вече нямам никакви роднини.
Промълви тя с треперещ глас.
- Докторите ми казаха, че не ми остава още дълго.

Аз пртегнах ръката си и изключих таксиметровия апарат, сред което я попитах:
- От къде искате да минем?

През следващите 2 часа обикаляхме из града. Тя ми показасградата, където на времето е работила като асансьорен оператор. Минахме през квартала, където е живяла със съпруга си, когато са били младоженци. Минахме пред фасадата на мебелен склад, който на времето е бил бална зала, където е ходила да танцува като малка.От време на време ме карраше да намаля или спра до някоя сграда и се заглеждаше в тъмнината... без да каже нищо.

С просветляването на хоризонта и първите слънчеви лъчи, тя ми каза:
-Аз съм изморена... хайде да тръгваме.

Карах до адреса, който ми беше дала, без да каже нищо. Там имаше ниски постройки и нещо като старчески дом и алея, която стигаше до входа.

Двама санитари дойдоха веднага, след като спряхме. Те и отвориха вратата и следяха с внимание всяко нейно движение... явно са я очаквали.

Отворих багажника и извадих куфарчето и. През това време, тя вече беше настанена в инвалидната количка. Тогава ме попита:
- Колко ти дължа?
- Нищо...
- Но как... нали и ти трябва да се прехранваш?
- За това има и други клиенти.

Почти без да се замисля, аз я прегърнах и тя ме притисна силно.

- Ти подари на една възрастна дама, един малък, щастлив момент.
Отговори тя.

Стиснах и ръката и я отведоха. Зад мен вратата се затвори. Това беше затварянето на една врата на живота...

Не взех никакви клиенти, през останалата част на смяната ми. Обикалях безцелно града и бях потънал в мисли.През останалата част от деня, едва можех да говоря.
Какво щеше да стане, ако тя беше попаднала на друг шофьор? Някой изнервен и нетърпелив да свърши смяната му? Ами ако бях отказал да поема курса? Iли ако бях натиснал клаксона само веднъж пред вратата и, сед което да си тръгна???

На пръв поглед, аз не мисля, че съм направил нещо важно в живота ми. Ние сме свикнали да мислим, че живота ни се върти около страхотни моменти. Но страхотните моменти често ни се явяват като красиво опаковани неща, които другите възприемат за нещо незначимо.