Jump to content

  • Log in with Facebook Log in with Twitter Влез с Google Вход
  • Създаване профил




От безмислието
Снимка
* * * * * 1 оценки

Лети лети и твоя глас

Написано от TDM , 13 април 2014 · 31022 преглеждания

слушалки
Оказва се, че пилотите са странни птици!!!
Скоро дойде поръчка - слушалки за ремонт, но на пилоти от авиацията!!!
Ха - това не бях правил, ама винаги има първи път. Технически не е кой знае какво като ремонтни дейности - чиста проба стандартни, до болка познати повреди от експлоатационно естество.
Една от всичките слушалки обаче, взе и ми проговори!!!
Шах! Ама по-скоро чист цугцванг...
Какво се случи? Когато я извадих от плика в който беше поставена идвайки за ремонт, ми се дорева - :animated1:
толкова потрошена конзола за говорител не бях срещал от времето на операторките на номераторите /който не знае, да пита/...
Е, възстанових я - малко добавъчна пластмаса, термолепене - пилене, шлайф и конзолата придоби вида на здрава и почти нова. Тествах говорителите - бяха и те "умрели"- смених ги.
Тези слушалки имат няколко "дунапренени" изолации - странични шумове и т.н. Сглобих ги - вече приличаха на слушалки с които даже може и да се лети :244:
Сложих си ги на ушите - включих ги към тестера - звука беше перфектен. Доволен бях - дали си струваше целия ден термолепене, пилене, шлайфане и още куп несвойствени за електронен сервиз дейности, не ми се мислеше...
Усмихна ме задоволството от свършената работа и тъкмо да ги прибирам, приключвайки с ремонта им, а и тестера вече беше изключен, когато от новите им говорители един нежен глас ме накара почти да падна от стола!!!
- Здравей симпатяго... глас, който на 100% беше рус :P
Инстиктивно, или по тъпа професионална обремененост завъртях микрофона пред устатата си / тези слушалки имат чупещо се рамо на държача на микрофона - такова, че може да се мести самия микрофон в позиция, или да не приема нищо, или да е готов за диалог/
- Здрасти... промълвих и в този момент започнах да осъзнавам, че има нещо "гнило в Дания"... божкеее тая работа ще ме подлуди.
- Аз съм Алекс - нежния глас продължи да говори; - не мислех че някога ще излезна от тази отвратителна кутия в която ме бяха натикали... благодаря ти!
Изключих инстиктивно поялника, копчето на осцилографа бързо премина в позиция "офф", честотомера - също. Такаа - gsm-а е далече - радиото в сервиза също -/а там се вихри една игра - заплата по 2, ама за нея друг път/- дали полудявам? Гласът в слушалките се смееше тихичко, но достатъчно звучно, за да го чувам... Гледах изключения куплунг на слушалките и не исках да повярвам че все пак някой си позволява да ми говори в тях.
- Не се плаши, продължи девойката /що пък реших че е девойка/- само ще ти разкажа какво се случи, че бях толкова потрошена... Искаш ли?
Хм, и да искам, и да откажа май нямаше разлика, а и не ми пукаше - тъкмо си запалих цигарата, допивайки си ранноследобедното кафе - вече изстинало /било добре за бръчките/ и каквото и да се случеше само щеше да допълни и без това безмислената ситуация.
- Бях най-добрата приятелка на Пиетро, сподели гласчето от слушалките, винаги когато щеше да лети прегръщах ушите му, прилежно измити и ухаещи на жасмин, аромат който винаги ме е карал да пътувам с настръхнали мембрани. А когато говореше на микрофона ми с наземните служби, сякаш масажираше всичко - гласът му беше очарователна смесица на жадуваща страст и пленяваща откровенност - комбинация, която караше диадемата ми да подскача от удоволствията на момента. Тъгувах, когато кацайки на поредния аеропорт, висях закачена в безкрайните минути до следващия полет... Бях свикнала с любовта и очакването - това изпълваше смисъла на моята същност...
... Пепелника ми започна да се изпълва с фасове... Тайничко се почесвах и не вярвах в това което чувах / ама защо не ги свалям и опаковам тези слушалки, а ги слушам - и то изключени!!!/
- При един полет, продължи Алекс, Пиетро беше по-странен - побутваше ме, наместваше ме, все нещо не му стоях добре, разсеян беше като говореше през микрофона ми - даже и трудно кацна - уж виждаше пистата, уж му говорех от името на диспечера спокойно и ясно, ама на - почти на магия кацнахме... А когато шумът на моторите отлетя и тишината от края на полета взе да настъпва, и аха да ме свали от ушите си, когато в кабината влезе тя - причината за моето нещастие... Сиянието което излъчваше тя преобърна всичко - начело с мен. Както бях прегърнала ушите му, така се озовах на седалката на помощник капитана, миг преди тя - тази нахална досадница да ме възседне в озадачаващо нездравословната за мен стряскащо изхрускваща сладострастна поза...
После, ето ме тук, при теб симпатяго - благодаря ти, че пак ще прегръщам нечии уши...
Гласът утихна така, както се и появи - звънна ми телефона, клиент искаше услуга. Слушалките бяха опаковани и подготвени за следващия полет...
Вие, летите ли? :151:

  • К о л е Ш к а т а и Антъни Цветков го харесват



Снимка
К о л е Ш к а т а
15 апр 2014 07:46

Тези слушалки ме оставиха без думи!

.....и с мила  усмивка.... :)

Дали летя? - ами да, Да!  - Обаче излитането не винаги е планирано..... :)

... то и трошенето на слушалки не е планирано... :lol:

Снимка
Антъни Цветков
03 юли 2014 17:17

Когато правиш нещо с любов, вникваш в него, придаваш му душевност, а в замяна то осмисля твоето съществуване (слушалката в ролята на Пинокио). /мила усмивка.  А и какво по сексапилно и размекващо от нежен женски глас, галещ слуха в ранният следобед, с цигара и ароматно кафе в ръка :)

Октомври 2019

П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
1415161718 19 20
21222324252627
28293031   

Последна мисъл

Скорошни коментари